Работата на управителя на проекта е не само "суха" организация на процесите и изпълнителите на обекта , но може би най-важното нещо е да накара всеки от инвеститора до общия работник да разбере и осъзнае ,че това е неговият обект, че не е страшно да не знаеш нещо ,че не е страшно да питаш (това не значи ,че си некомпетентен).
Когато възникне проблем не е необходимо да се афишира и преувеличава излишно (повечето управленски кадри смятат че с откриването и регистрирането на даден проблем и виновните за него се изчерпва тяхната работа и това добавя допълнителни "точки" пред "началниците").
Работата на управителя на проекта ,а и всички управленски кадри е не да са регистратори ,а хора вземащи и даващи решения.
Колкото по-малко "шум"(информация свързана с обекта ,но не касаеща текущите оперативни дейтости) се създава на обекта толкова по-добре за сроковете за изпълнение. Управителят на проекта, инвеститорският контрол,проектанта и изпълнителят трябва да разберат,че не те тяхното его и чувства са важни, а проекта, че добрата ,открита и адекватна комуникация е единственият правилен начин за работа. Осигуряване на спокойствието на обекта е единственият начин за намаляване на грешките ,по-добра производителност, по-добро качество и в крайна сметка успешно завършване на обекта.
